Стойността на спасената храна

Западните държавни не изпитват липса на храна, но глобално все още се прилага едно правило: храната не е достатъчно добре разпределена. Докато някои изхвърлят хранителни продукти, други гладуват. Има няколко организации, които се опитват да обединяват двете страни. В Англия най-голямата е FareShare.

Тя разпространява храна на 10 000 помощни агенции и местни инициативи и сега публикува свое проучване. Авторите твърдят, че имат отговор на въпроса колко голямо е „социално-икономическото въздействие" на спасените и дарени храни. Резултатът: 51 млн. паунда на година, еквивалентни на 58 млн. евро, пише Ребека Смитърс за The Guardian.

Най-голямата част от тази сума, 44 млн. паунда, се състои от държавни спестявания. Тъй като нуждаещите се хора се справят по-добре с храната, отколкото ако трябва да се грижат за себе си сами, форматът на солидарността, ерго - данъкоплатецът, трябва да плаща по-малко за например медицински услуги и съдебна система. И това се постига само с 5% от наличните храни, от които вече няма нужда. Повече дори не се разпространяват понастоящем, твърди FareShare.

Разбира се, на такива данни следва да гледаме с повишено внимание. Връзката между хранене, което не е получено, и необходимостта от посещение на лекар, не може да бъде ясно определена. Но FareShare обръща внимание на интересна точка. Ако стойността на разпределените дарения за храна е точно посочена, инвеститорите могат да влязат в бизнеса.

Това се нарича "Облигации за социално въздействие" (Social Impact Bond) и работи по следния начин: частните дарители финансират разпределението на храната и го скалират в безпрецедентен досега размер. И ако това се окаже успешно в смисъла, описан по-горе - и само тогава! - те ще получават от държавата дивидент, който ще по-малък от разходите, които иначе би имала тя. Моделът се тества главно в Англия - с доста интересни резултати.